Защо да е лесно, като може да е трудно
Изминалия край на седмица беше посветен на ходенето в планината. Избрахме Рила и по-специално изкачване на Мусала. Повечето хора смятат, че до там се стига с лифта от Боровец, но варианти има няколко, кой от кой по-трудни. Ние избрахме по-дългия.
Отново през Боровец, но от там се минава през хижа Чакър войвода, хижа Марица, хижа Заврачица, няколко приятни върха и чак тогава Мусала. Много приятно ходене се получи.
Съответно цялото това пътуване се осъществи в рамките на 2 дена, с преспиване на Заврачица. Където цяла вечер ни валя и буря ни трещя. На сутринта имаше мъгла и много влага, както и коне, които се опитваха да изядат палатката.
После се появи и слънцето, зърнахме някой и друг връх, езеро, долина и мъглата отново ни превзе. Чак не разбрахме кога се качихме на бившия Сталин.
Последва дълго, дълго спускане към началната точка, съпроводено отново с мъгла плюс дъжд, и въпреки всичко пак беше хубаво. Особено като стигнахме колата и хвърлих раницата на задната седалка. Рой заспа на секундата.
Следващия път с повече синьо небе, бели облаци и слънце.
