Demetrii, where are you?

Този път успях да стана на време… кажи-речи… още преди 11 бях на стартова позиция – лифта на Паничище. Посрещайки ме огромна тълпа от жадни за планина люде, побързах да стигна бързо до хижа Иван Вазов, където очаквах да бъде по-спокойно. Трудно се оказа изкачването до езерата, защото лифта не работеше и 10-ина джипа кръстосваха нагоре-надолу постоянно, качвайки прежаднелите туристи. Може би и огладнели, те спираха на първата хижа и похапваха… както направих и аз.
За отрицателно време се озовах на старата хижа и от там – черта нагоре към Зеления рид. Тук вече се дишаше спокойно. Започнах да снимам. Един кадър под Харамията.

Горе просто седях и гледах на всички посоки. Беше ясно и хубаво. Ето един поглед към Мальовица и Урдини езера.

В общи линии изкачването приключи и сега оставаше само да зяпям към двата циркуса, малко по-късно и към Пазардере. А има какво да се види. Малко е поизгоряло, но все пак е есен… отново поглед назад от Отовица към Раздела, Вазов връх и още няколко…

По някое време следобед, стигнах хижа Иван Вазов, която беше препълнена и хванах последното свободно място. Следва подготовка за вечерта, но преди това хладна вана в реката. Нали сме европейци. Вече приключил с тоалета си, стадо овце изкочи от някъде и ме изгледа доста учудено. Аз пък ги снимах.

Снимах и хижата плюс себе си за спомен. Доста оживено беше до късничко… млади, стари… забава голяма. На сутринта на някои им беше трудно ставането. Пих едно кафе с два сандвича и почнах да катеря обратно към Отовица. Поглед назад към моя планински хостел и Калините. Още един поглед и след това пак Езера.

Седемте рилски езера на един кадър. Тук отново стана пренаселено и трябваше да се разбързам. Макар да беше рано, тълпите прииждаха…

Времето все така беше хубаво, появиха се и облачета малко, но това помага при правенето на снимки. Доста бързо стигнах началната точка, която ми беше и крайна… и останалото всички го знаят – град.

За финал една скала над Бъбрека, която беше хубаво осветена и я гледах 15 минути. Почти стана и фотография.

Filed Under: ... но не по Аристотел 1 Comment »

Стана практика всеки път, когато ще се качвам на планина, да се успивам. Багажа е готов и чака още от вечерта, но неговия собственик още сънува под завивките. Плануваното качване на Езерата започна към 10:00 от София. По-добро не можеше и да бъде.
Явно още съм спал, когато тръгнах, защото незнайно за мен се озовах на Самоков. Което беше причина сериозно да преосмисля планЪт. Понеже възнамерявах да нощувам на Иван Вазов, катереното в тази посока ми се стори супер късно… затова… поемаме на изток. През Боровец за Заврачица.

Хващам лифт Ситняково, за да спечеля малко време, правя си обяд на Чакър войвода и тегля черта нагоре. Понеже нямах часовник и бях закъснял ударих една бодра крачка и се озовах час по рано от предвиденото. След запознаване с местните и останалите гости, следва къпане в река и подготвяне за вечерта.

Неочаквано за мен, в жижата се озоваваме 10 човека. Такова хубаво местенце, а толкова непренаселено, при това точно по празници. Както и да е, нощта си отмина, дойде утрото и пътя трябваше да се хваща. Целта е Мусала и от там пак към Боровец. Понеже почти през цялото време вървях сам, успях да постигна пак рекорди по бързоходене. Тук минавам покрай Манчо. Почти автопортрет с фон Мусала.

Направо си ходих сам 4 часа и стигнах мястото. Най-високия връх на Балканите. Чудно време, слънце, синьо небе, облаци…

Естествено горе популацията беше нарастнала значително и побързах да си тръгна по-скоро. Два-три кадъра и бегом към кабината. Дежурното Ледено езеро и заслона, а след това и пистите на Ястребец.

И така за два дена… много красоти, малко хора, приятно ходене… до следващия път. Дано се събудя навреме.

Filed Under: ... но не по Аристотел 1 Comment »

След една година пропуск по еладските земи и морета ето ни отново тук – Ситония, Каламитци. По желание на клиента се озовахме на това място, където за жалост нямаше места в къмпинга. Оказа се, че в селото има още няколко и ние скокнахме в първия по пътя. Хем по-евтино, хем по-спокойно.
В подробности няма да влизам, защото плажа си е плаж. Мазила, чадъри, бири, менти… сняг няма.

Няколко кадъра от “гръцкия джулай”, сиреч сутрин рано, когато се живее нормално. Предимно скали и малко море.

Май съм пропуснал и самия изгрев…

Filed Under: ... но не по Аристотел 2 Comments »

за тази година се случи. Срам не срам… чак сега имам първа баня. Някои вече имат по 10-ина поне…
Както и да е. Направихме едни палатки на Арапя, хапнахме цаца, миди, имаше и Бургаско… ако имаше кой да кара и колата щеше да е перфектно.

И понеже никъде в песента не се казва, че Джулай морнинг е на първи юли, ние използвахме намалението и го направихме на 10-ти.
Та така. Ето и малко снимки.

Filed Under: ... но не по Аристотел Add Comment »

няма да има. Понеже снега, за жалост, беше недостатъчен за скиторене по баирите и само жулихме изкуственяка по пистите, затова и снимките са в недоимък. Това е положението. Догодина повече.
Все пак ще изкарам 2-3 неща на показ, предимно от пребиваването ни на езерата около Нова година. Така или иначе от тогава няма нито един кадър тук.

Тук се катерим към Отовица, за да направим поне по едно пускане на истински сняг. Не беше много приятно, защото имаше доста твърда кора. Така е като се става късно, ама все пак нова година…

А тук един от двамата сноубордисти-ентусиасти /Пецата или Иво/ спускат улея на Скакавица. Ужасно време, как се навиха не знам.

За финал една класика в жанра.

P.S. Намерих още няколко кадъра на другия компютър и сега ще ги метна тук да се гледат.

Първото ми спускане по склоновете на Банско. Страхотно място, ужасна урбанизация… за жалост в гората.

Както казах – страхотно място. Алпийски сюжет…

В един доста напудрен ден на Боровец облаците постоянно се движеха нагоре-надолу. Планините изглеждаха като острови в морето. Приказно. Никога няма да го забравя.

Filed Under: ... но не по Аристотел 1 Comment »