Demetrii, where are you?

Вчера тръгнах от Алеко нагоре с цел – откриване на тазгодишния сняг. След това употребата му, разбира се. С моя “верен другар” залепихме коланите и издрапахме до Черни връх кротко за около 2 часа.

Общото правило за Витоша бе отново в сила, а то е: Ако в София е лошо времето – горе е перфектно и обратното. Винаги има изключения разбира се. Но този път имахме над главите си ярко слънце, кръгла дъга и съвсем леко доловим вятър… и 8-9 градуса под нулата.

Освен, че трябваше да намерим сняг, трябваше да проверя дали Рой може да ме тегли вместо лифт нагоре. Направихме няколко упражнения и има добри резултати… ще трябва да с поработи още малко.

Ето го и доволния катерач на фона на две планини.

А така изглеждаше на места Витоша. Сняг има! Все още малко!

Малко снимки, ама и малка камера. Това е положението! Все още имам проблеми с кадрирането, както си личи.

Filed Under: ... но не по Аристотел 4 Comments »

Ето ни вече в новата 2010 година. Честито на всички. Дай Боже да сме станали по-добри през следващите 350 дни. Не може да разчитаме само на годината да ни е добра, нали?

До тук с пожеланията от мен, всички си знаем какво искаме най-добре. А в следващите редове ще се опитам да илюстрирам изминалите събития и посетените места.

Първо – Коледа! На море, на топло и слънчево, на мързеливо и чак леко скучно. Но какво да се прави, трябва да има и такива моменти. Райско местенце е това Поморие. Особено за Рой! Един палавник е той, ненадминат.

Не може само манекенската му мутра да гледаме, все пак на морето сме. А там залези много се харчат. Пък било и то със сапунерка.

Разбира се, след няколко дни на тотално размазване по диваните и плажовете, хоп на работа в София. При това много усилена. Представи си!

Все пак всичко си има край. Ето го и края на 2009 година. На работата също. А ние на Рилските езера  -  да почиваме отново. И понеже сняг нямаше, отново по диваните и леглата, и ресторантите… или колкото повече мързел, толкова по-малко сняг.

Изпратихме последния залез за годината и се насочихме към масите. Какво друго ни остава?

Вече сме отново по работните си места, въпреки това сняг все още няма. Аз вече нямам DSLR, а нещо подобно на камера. За сметка на това си имам нов бас. Да се надяваме да влезе в употреба на стадион Уембли тия дни…

До скоро!

Filed Under: ... но не по Аристотел 2 Comments »

направихме в събота и неделя. Предвид нетипичното време за сезона, това трябваше да стане точно сега. А именно да се размажем под жаркото есенно слънце и да поплуваме за последно тази година. Това за плуването е майтап, разбира се, Рой само ще плува. Ето го и него, изучава обитателите на морското дъно.

А тук вече и плува. Начало на опита за преплуване на Ла Манша, за сега скромно Поморие – Несебър.

За нас остана да пием бира по бреговете морски и такива води…

За финал една снимка от колчетата…

Filed Under: ... но не по Аристотел 4 Comments »

Това са координатите на тази снимка. Мястото е супер близо до София, типично балканско, тихо, оградено от няколко селца. Казвам го само, защото в неделя бяхме там. Инак може и да се пропусне…

Filed Under: ... но не по Аристотел 3 Comments »

И падат листа…

Filed Under: ... но не по Аристотел Add Comment »