Преди няколко дена в пресата излесе съобщение, че в Кюстендил се забранява ползването на найлонови торбички в търговската мрежа. До година по това време /в сила от 01.01.2009/ по магазините в града не би трябвало да се виждат тези продукти на човешката консумация.
Доста спорно решение, звучи дори невероятно, но всъщност за всички ни, би било по-красиво. По мое мнение. Не става въпрос само за опазване на природата от тази напаст, не е някакъв бунт против продавачките пробутващи ми всеки път в ръцете нов плик… не! Иде реч за полянките, дворовете или всяко по-голямо открито простанство окичено от край до край с “пластмасови цветя”.
Друг е въпроса, защо това се случва. Украсяването на ландшафта ни. Явно културата ни е такава, украсителна… от техникум за вътрешна /и външна/ украса, може би…
И за да не бъда само неградивно критикуващ, предлагам едно примерно решение на проблема с големия смут “Как ще пазарувам без найлонов плик?”. Едва ли това е единственото решение, но като съм тръгнал по красивия път, поне до край да ги извървя.
Нарича се пазарска чанта от плат. Добре позната от миналото и с няколко разновидности: мрежа, скована от дъски за носене на бира и лимонада, платнена…
Една моя позната от известно време се е захванала с това.

В този случай - няколко парчета плат останал от пердетата. Всеки сам може да опита както си иска, резултата е важен. До момента в който станете професионалисти може да се обръщате към нея за производство на чантите.

Ами толкова за сега. Да се надяваме, че скоро тази заповед ще стане факт в цяла България… и да почваме да шием.
Tags: ... но не по Аристотел // 1 Comment »