13:00 часа, Алеко, Черни връх

Тази паметна плоча се намира на метри от най-високата точка на Витоша. И на час и половина от работното ми място.

Тази паметна плоча се намира на метри от най-високата точка на Витоша. И на час и половина от работното ми място.
Никой няма да откаже работния му ден да започва от обяд. Нали?
Е, моя понякога започва така, като преди това съм направил няколко тигела по пистите на Витоша. Просто приказка. Такова беше и времето в петък горе. Слънце, никакъв вятър, син въздух, бял сняг. За разлика от мътната София…
Искате ли доказателство? Ето на!

Вчера тръгнах от Алеко нагоре с цел – откриване на тазгодишния сняг. След това употребата му, разбира се. С моя “верен другар” залепихме коланите и издрапахме до Черни връх кротко за около 2 часа.
Общото правило за Витоша бе отново в сила, а то е: Ако в София е лошо времето – горе е перфектно и обратното. Винаги има изключения разбира се. Но този път имахме над главите си ярко слънце, кръгла дъга и съвсем леко доловим вятър… и 8-9 градуса под нулата.
Освен, че трябваше да намерим сняг, трябваше да проверя дали Рой може да ме тегли вместо лифт нагоре. Направихме няколко упражнения и има добри резултати… ще трябва да с поработи още малко.
Ето го и доволния катерач на фона на две планини.

А така изглеждаше на места Витоша. Сняг има! Все още малко!

Малко снимки, ама и малка камера. Това е положението! Все още имам проблеми с кадрирането, както си личи.
Ето ни вече в новата 2010 година. Честито на всички. Дай Боже да сме станали по-добри през следващите 350 дни. Не може да разчитаме само на годината да ни е добра, нали?
До тук с пожеланията от мен, всички си знаем какво искаме най-добре. А в следващите редове ще се опитам да илюстрирам изминалите събития и посетените места.
Първо – Коледа! На море, на топло и слънчево, на мързеливо и чак леко скучно. Но какво да се прави, трябва да има и такива моменти. Райско местенце е това Поморие. Особено за Рой! Един палавник е той, ненадминат.



Не може само манекенската му мутра да гледаме, все пак на морето сме. А там залези много се харчат. Пък било и то със сапунерка.


Разбира се, след няколко дни на тотално размазване по диваните и плажовете, хоп на работа в София. При това много усилена. Представи си!
Все пак всичко си има край. Ето го и края на 2009 година. На работата също. А ние на Рилските езера - да почиваме отново. И понеже сняг нямаше, отново по диваните и леглата, и ресторантите… или колкото повече мързел, толкова по-малко сняг.
Изпратихме последния залез за годината и се насочихме към масите. Какво друго ни остава?

Вече сме отново по работните си места, въпреки това сняг все още няма. Аз вече нямам DSLR, а нещо подобно на камера. За сметка на това си имам нов бас. Да се надяваме да влезе в употреба на стадион Уембли тия дни…
До скоро!
направихме в събота и неделя. Предвид нетипичното време за сезона, това трябваше да стане точно сега. А именно да се размажем под жаркото есенно слънце и да поплуваме за последно тази година. Това за плуването е майтап, разбира се, Рой само ще плува. Ето го и него, изучава обитателите на морското дъно.

А тук вече и плува. Начало на опита за преплуване на Ла Манша, за сега скромно Поморие – Несебър.

За нас остана да пием бира по бреговете морски и такива води…


За финал една снимка от колчетата…
