На многая лета!

Добре дошли в новата 2009 година, дами и господа!

Ето ни най-после у дома след тази дълга ваканция, прекарана по планините. Като за начало посетихме морето задължително, че дълго време не го бяхме виждали. Там валя и сняг! Цяла вечер и се задържа до обяд. После времето беше приказно…

По програма трябваше да тръгваме към Балкана на 28 декември. Така и стана. Целта - Априлци или по-точно хижа Плевен. При много ниски температури снега хрупа много приятно под краката ти… беше поне 15 под нулата. Но беше хубаво.

Хижата се намира под връх Ботев, който за пореден път не успях да кача и пусна след това. Но другия път вече няма да му се размине…

Но настана време да си ходим от там, защото имахме план. Трябваше ни и повече сняг. Последен кадър към върха…

Пътят ни минаваше през прохода Шипка, чудно местенце… и Бузлуджа също. Но ние се отбихме през село/град Шипка заради този храм.

Така наречените “Златни кубета”.

После поехме на юг към Асеновград, Юндола, Велинград и накрая в Говедарци. Да сме близо до Мальовица и Боровец.

От тези места няма снимки.

Ето ни вече в София с по-слабо парно, евентуално спиращ ток… като се замисля остава да спрат и интернет-а и да хващаме гората. И без това ще вали сняг отново. Пътищата ще са непроходими при никакви условия, освен пеша. Който си няма снегоходки да му мисли!

Нашите мили, родни

депутати са отново големи сладури. Гласуваха си по една премия и излязоха в отпуска. Да карат ски в Австрия.

С каква лека ръка само… може би, защото не искат да има много българи по австрийските ски курорти. Отрязвайки им коледните премии.

Този път ще си мълча, защото не гласувах, но следващия път… ще ида на среща с кандидатите и ще ги питам: Ще си гласувате ли коледни премии? Ще отрежете ли същите на хиляди хора? Ще ходите ли на ски в Австрия?

Едно кратко преходче

направих в събота. За пореден път на моето любимо място - Мальовица.

Трябваше да се провери как е там снежната обстановка, защото от толкова много прогнози, веб-камери, приказки, очаквания и прочее нещата се оплетоха. И така в 9:00 на паркинга пред хотела и ходом марш към върха.

Не успях този път чак до горе да се придвижа, поради липса на снегоходки и достатъчно енергия да марширувам в еднометров сняг… така, че оставяме за следващия. Поне хижата видях и малко още…

Ето и два пейзажа от началото на пътешествието. След това времето се развали.

No more E-6 process

Шокиран съм! В София няма вече къде да си проявиш диапозитив!

Освен едно специално място с много чакане и повече пари…

Времето днес

ще бъде мъгливо. Отново. И само в София.

Може би това е била прогнозата за изминалия ден, която ни е пропуснахме и се насочихме към връх Мургаш на разузнаване.

И така, към 13:00 часа бяхме на полигона на Бухово и се насочихме към облаците, които до този момент представляваха мъглата над града. Оказа се, че има небе над тях.

И наистина на 15 минути от комините на Кремиковци, небето бе синьо и слънце грееше с все сила. Целта на нашето вертикализиране бе Мургаш, но се оказа, че е прекалено далече за времето с което разполагахме. Така оставихме за следващия път, когато завали сняг. Ето там в далечината… само 4 часа.

Продължихме към готиния връх Готен. Само на 1200 и няколко метра. Точно под него намерихме изоставени постройки като за филм.

Обърнахме се към София да видим какво става с нея… и общо взето промяна нямаше. Облаци… поне стигнахме над тях.

Следва, разбира се спускане обратно… и естествено залез… много красив… с много облаци. Както много си ги обичам.

И така за този мъглив и облачен ден. Ще има продължение някой снежен ден.

П.С. Пиша това чак днес, защото снощи не ми останаха сили, или по-скоро не ме се зяпаше екран. След такива картини…