След дълги 3 месеца в търкане на седалките на градския транспорт от днес смятам да търкам седалката на моето собствено колело, за още по-дълги месеци.
Като за начало добре. Пристигам на работа за същото време, минавам покрай няколко кучета - нито едно не ме нападна, намирам си добър маршрут, купувам си закуска, звъня си със звънеца… велосипед.
Най-после, за радост на мнозина обявявам края на зимата. Последното пускане за сезона бе в Рила, на езерата. Където имаше поредното мероприятие касаещо феновете на борда.
Е, ние бяхме там поради друга причина, но това не пречи да покажа малко снимки.
Вече зазимявам или по-скоро залетявам екипа.
За да видите снимките в по-голям размер, трябва да разрешите pop-up windows от браузера ви.
Преди няколко дена в пресата излесе съобщение, че в Кюстендил се забранява ползването на найлонови торбички в търговската мрежа. До година по това време /в сила от 01.01.2009/ по магазините в града не би трябвало да се виждат тези продукти на човешката консумация.
Доста спорно решение, звучи дори невероятно, но всъщност за всички ни, би било по-красиво. По мое мнение. Не става въпрос само за опазване на природата от тази напаст, не е някакъв бунт против продавачките пробутващи ми всеки път в ръцете нов плик… не! Иде реч за полянките, дворовете или всяко по-голямо открито простанство окичено от край до край с “пластмасови цветя”.
Друг е въпроса, защо това се случва. Украсяването на ландшафта ни. Явно културата ни е такава, украсителна… от техникум за вътрешна /и външна/ украса, може би…
И за да не бъда само неградивно критикуващ, предлагам едно примерно решение на проблема с големия смут “Как ще пазарувам без найлонов плик?”. Едва ли това е единственото решение, но като съм тръгнал по красивия път, поне до край да ги извървя.
Нарича се пазарска чанта от плат. Добре позната от миналото и с няколко разновидности: мрежа, скована от дъски за носене на бира и лимонада, платнена…
Една моя позната от известно време се е захванала с това.
В този случай - няколко парчета плат останал от пердетата. Всеки сам може да опита както си иска, резултата е важен. До момента в който станете професионалисти може да се обръщате към нея за производство на чантите.
Ами толкова за сега. Да се надяваме, че скоро тази заповед ще стане факт в цяла България… и да почваме да шием.
Тъй като явно на всички им е писнало от зимата /без мен разбира се/, предлагам да гледаме за известно време тази тема на блога. Малко разнообразие не пречи по това време на годината, нали :)
Една кратка история за нещата… за нашите неща. За нас.
Не искам да се натрапвам със зелената тематика, която става доста модерна напоследък, просто вижте филмчето и си помислете. За жалост примерите на Annie са валидни и отсам Гринуичкия меридиан. И много ви моля, обърнете внимание на епизода с новите компютърни елементи!
