Преди време си бях обещал да посетя Беглика за по-дълго време, защото само няколко минути не бяха достатъчни. Изминаха няколко зими и лета и натрупах доста стаж по бреговете на бившия Васил Коларов, предимно на 2 колела. Понякога имах и камера под ръка.

Ето я и нея. Мрачна, слънчева, дъждовна, изоставена, пренаселена, магична, пресушена, шарена…    Предпочитам я по всеки начин.