Будилникът за пореден път не проработи

Стана практика всеки път, когато ще се качвам на планина, да се успивам. Багажа е готов и чака още от вечерта, но неговия собственик още сънува под завивките. Плануваното качване на Езерата започна към 10:00 от София. По-добро не можеше и да бъде.
Явно още съм спал, когато тръгнах, защото незнайно за мен се озовах на Самоков. Което беше причина сериозно да преосмисля планЪт. Понеже възнамерявах да нощувам на Иван Вазов, катереното в тази посока ми се стори супер късно… затова… поемаме на изток. През Боровец за Заврачица.

 

Хващам лифт Ситняково, за да спечеля малко време, правя си обяд на Чакър войвода и тегля черта нагоре. Понеже нямах часовник и бях закъснял ударих една бодра крачка и се озовах час по рано от предвиденото. След запознаване с местните и останалите гости, следва къпане в река и подготвяне за вечерта.

 

Неочаквано за мен, в жижата се озоваваме 10 човека. Такова хубаво местенце, а толкова непренаселено, при това точно по празници. Както и да е, нощта си отмина, дойде утрото и пътя трябваше да се хваща. Целта е Мусала и от там пак към Боровец. Понеже почти през цялото време вървях сам, успях да постигна пак рекорди по бързоходене. Тук минавам покрай Манчо. Почти автопортрет с фон Мусала.

на връх Манчо

Направо си ходих сам 4 часа и стигнах мястото. Най-високия връх на Балканите. Чудно време, слънце, синьо небе, облаци…

Мусла от Близнаците

Естествено горе популацията беше нарастнала значително и побързах да си тръгна по-скоро. Два-три кадъра и бегом към кабината. Дежурното Ледено езеро и заслона, а след това и пистите на Ястребец.

 

ски зона Ястребец

И така за два дена… много красоти, малко хора, приятно ходене… до следващия път. Дано се събудя навреме.

One thought on “Будилникът за пореден път не проработи

Leave a Reply