Успях да се кача най-после до върха.
Ройчека си почива. Защото си почивам и аз.
Този агент е будист. Май.
Двамата с Рой, гушнати под ръка, едвам се дотътрихме до препълнената чайна за по една супа. Набързо се оправихме и се пуснахме надолу. Изведнъж се появи мъгла от някъде и замалко да се изгубим, но намерихме малко пудра да се поровим в нея и след това си продължихме по пътя.
Още 10 кола до края